Днес рано заплака небето,
снежинки зарони полека.
Тъй бързо превърна земята
във бяла и гладка пътека.
Все казваш, че имаш ли избор,
веднага ще тръгнеш по нея.
Но твърде е равна за мене,
от бялото ще ослепея.
Зная, че трудните пътища
до нещо красиво ни водят.
Всичките снежни мечтатели
по тях нямат смелост да ходят.
Посоките ясни оставям,
не искам да бъдат и леки.
Напред ще закрача самичка,
ще търся аз свойта пътека.
© Мария Всички права запазени