3.01.2016 г., 4:30

Пътеки

1.1K 0 8

 

Днес рано заплака небето,

        снежинки зарони полека.

Тъй бързо превърна земята

        във бяла и гладка пътека.

 

Все казваш, че имаш ли избор,

        веднага ще тръгнеш по нея.

Но твърде е равна за мене,

        от бялото ще ослепея.

 

Зная, че трудните пътища

        до нещо красиво ни водят.

Всичките снежни мечтатели

        по тях нямат смелост да ходят.

 

Посоките ясни оставям,

        не искам да бъдат и леки.

Напред ще закрача самичка,

        ще търся аз свойта пътека.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...