Днес рано заплака небето,
снежинки зарони полека.
Тъй бързо превърна земята
във бяла и гладка пътека.
Все казваш, че имаш ли избор,
веднага ще тръгнеш по нея.
Но твърде е равна за мене,
от бялото ще ослепея.
Зная, че трудните пътища
до нещо красиво ни водят.
Всичките снежни мечтатели
по тях нямат смелост да ходят.
Посоките ясни оставям,
не искам да бъдат и леки.
Напред ще закрача самичка,
ще търся аз свойта пътека.
© Мария All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
