30 jul 2006, 8:29

Пътеки  

  Poesía
648 0 7



На Стефан Пиперков

Старият сръндак пасе тревата
и така минава през гората,
виждайки по пътя си сърници -
млади, закачливи хубавици.
Днес, полегнал в зноен храсталак,
познатата сърница срещна пак -
заигра на стареца сърцето,
скочи, заудря  крак, каза:"Ето,
срещата ни днес не е случайна,
пак усещам тръпката омайна!"
- В тебе старче, се съмнявам,
затова така те отминавам.
Образът ми ще ти се явява -
нека мило той те поздравява!
Притихна жадната душица,
обидата изтиска и сълзица...
Пасе самотен горската поляна -
тя изчезна някъде засмяна.
Не сеща страх от злите псета,
през девет планини в десета -
споменът сега му е спасение,
че болката е притеснение.
Тревицата не му е сладка,
затуй и козината не е гладка.
"Все някога  те ще остареят,
а младите в захлас ще пеят.
Останах аз на любовта си верен,
отхвърляйки в живота пътя черен".

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здравей, Етчи!
    Коментарът ти е прецизен и затова необходим.
    Поздрав!
  • Срещата с младостта-подмладява
    Срешата с греха-гори и изпепелява
    Съзнаваш и оставаш на любовта си верен
    Съзнаваш че с достойнство пътят е намерен

    Позволих си личен коментар,по лични преживявания

    Поздрав и усмивка в ноща
  • На стената - виж онез рога:
    на сръндака стар - чаровен,
    всичко туй не е шега-
    не позна той път греховен!
  • Виждам те в роля на хитрец-
    само не разбрах кога
    образа смени си на мъдрец
    и танцуваш в ново амплоа?
  • За каква борба говориш, Лъки?
    Аз избирам дребни теми
    и защо да си създавам мъки-
    ще я карам без проблеми!
  • Поздрав за текста Валери!
    Показал си борбата между поколенията.Харесва ми!
  • Дрът, дрън, дрън и ля, ля, ля -
    Ченко тука се оля-
    той не вижда сложния проблем,
    че с виното, а с мезето пък съвсем,
    пише тука бърза алинея,
    пред която спирам и немея.
Propuestas
: ??:??