Пътеки
На Стефан Пиперков
Старият сръндак пасе тревата
и така минава през гората,
виждайки по пътя си сърници -
млади, закачливи хубавици.
Днес, полегнал в зноен храсталак,
познатата сърница срещна пак -
заигра на стареца сърцето,
скочи, заудря крак, каза:"Ето,
срещата ни днес не е случайна,
пак усещам тръпката омайна!"
- В тебе старче, се съмнявам,
затова така те отминавам.
Образът ми ще ти се явява -
нека мило той те поздравява!
Притихна жадната душица,
обидата изтиска и сълзица...
Пасе самотен горската поляна -
тя изчезна някъде засмяна.
Не сеща страх от злите псета,
през девет планини в десета -
споменът сега му е спасение,
че болката е притеснение.
Тревицата не му е сладка,
затуй и козината не е гладка.
"Все някога те ще остареят,
а младите в захлас ще пеят.
Останах аз на любовта си верен,
отхвърляйки в живота пътя черен".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
