3 jul 2012, 13:01

Пътеки

  Poesía » Otra
523 0 3

Пътеки

 

И все по-жадна се нося

по моите светли пътеки.

А те, като листенца красиви,

носят ми мислите леки.

 

С вятъра ходя и искам

със светлия ден да ме вземе.

Нищо че тромави дните

живеят с това забързано време.

 

Набраздени, моите стъпки

се оглеждат, с мисли поели.

Жадна се нося и искам

да греят мечтите ми светли.

 

Понякога разбирам, че не мога

всичко да кажа с думи.

Но с волята, моя позната,

ще вървя по бели пътеки.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за усмивката!
  • Мила Елена,колко много имах нужда от твоето обаждане след всичко което тук се случи.Толкова болка на несправедливост скоро не съм изживявала.В този сайт дойдох с огромно желание но ще си отида с огорчение.Чудя се как може да има такива хора!Но нищо.Радвам се,че ти е харесало.Вярвам че и други стихове ще харесаш.Ще бъдат нови.Сърдечни поздрави и благополучие.
  • Дано целият ти жизнен път е в бяла светлина.Много ми хареса.Ти листенце и аз. листенце,съвпадение на листенца.Поздрави!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...