3.07.2012 г., 13:01

Пътеки

520 0 3

Пътеки

 

И все по-жадна се нося

по моите светли пътеки.

А те, като листенца красиви,

носят ми мислите леки.

 

С вятъра ходя и искам

със светлия ден да ме вземе.

Нищо че тромави дните

живеят с това забързано време.

 

Набраздени, моите стъпки

се оглеждат, с мисли поели.

Жадна се нося и искам

да греят мечтите ми светли.

 

Понякога разбирам, че не мога

всичко да кажа с думи.

Но с волята, моя позната,

ще вървя по бели пътеки.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за усмивката!
  • Мила Елена,колко много имах нужда от твоето обаждане след всичко което тук се случи.Толкова болка на несправедливост скоро не съм изживявала.В този сайт дойдох с огромно желание но ще си отида с огорчение.Чудя се как може да има такива хора!Но нищо.Радвам се,че ти е харесало.Вярвам че и други стихове ще харесаш.Ще бъдат нови.Сърдечни поздрави и благополучие.
  • Дано целият ти жизнен път е в бяла светлина.Много ми хареса.Ти листенце и аз. листенце,съвпадение на листенца.Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...