11 may 2025, 6:10

Пътешествие на чудесата

  Poesía
540 4 19

Светът е странно място за живеене!
За нашите очи е многоцветен –
от огъня до тъжното му тлеене,
от облака – в дъждовното приветствие.

 

В света на чудесата днес проглеждам
и каня да пътуваме, с мечтите.
На бури да усещаме метежи
и до небесна вис да се издигнем.

 

Ушите ни усещат звук. И звуци,
а говора на птиците е песен,
и песен са дъждовните капчуци,
а грохот стене с водопада бесен.

 

Реки, като реката на Живота,
очите ни откриват в тях спасение.
Пречистват ни по пътя към Голгота
помагат да намерим изцеление.

 

Висока планината с било снежно – 
там облаци се сливат с върховете,
свободно дишаш, чувстваш безметежност 
и всякаква тревога е иззета.

 

Скала – студена, грапава и жива,

с вековна монолитност ни пленява.

Тя за очите е мозайка сива,

но тайните си древни ни предава.

 

Морето е сюрприз с вълни безкрайни
със синя шир, със сол и морска пяна.
С неразбираем глас нашепва тайно
нечувани легенди от таляна.

 

Най странно е когато е огряно
от светлина жадуваното място.
Тук всеки миг превръща се в сияние
и щом го изживеем –
в лъч прерастваме!

 

Светът е илюзорен. И огромен.
И всеки чувства нещо по-различно.
Изпълват ни събития и спомени,
душите ни ги претворяват лично!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...