May 11, 2025, 6:10 AM

Пътешествие на чудесата

  Poetry
531 4 19

Светът е странно място за живеене!
За нашите очи е многоцветен –
от огъня до тъжното му тлеене,
от облака – в дъждовното приветствие.

 

В света на чудесата днес проглеждам
и каня да пътуваме, с мечтите.
На бури да усещаме метежи
и до небесна вис да се издигнем.

 

Ушите ни усещат звук. И звуци,
а говора на птиците е песен,
и песен са дъждовните капчуци,
а грохот стене с водопада бесен.

 

Реки, като реката на Живота,
очите ни откриват в тях спасение.
Пречистват ни по пътя към Голгота
помагат да намерим изцеление.

 

Висока планината с било снежно – 
там облаци се сливат с върховете,
свободно дишаш, чувстваш безметежност 
и всякаква тревога е иззета.

 

Скала – студена, грапава и жива,

с вековна монолитност ни пленява.

Тя за очите е мозайка сива,

но тайните си древни ни предава.

 

Морето е сюрприз с вълни безкрайни
със синя шир, със сол и морска пяна.
С неразбираем глас нашепва тайно
нечувани легенди от таляна.

 

Най странно е когато е огряно
от светлина жадуваното място.
Тук всеки миг превръща се в сияние
и щом го изживеем –
в лъч прерастваме!

 

Светът е илюзорен. И огромен.
И всеки чувства нещо по-различно.
Изпълват ни събития и спомени,
душите ни ги претворяват лично!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...