11 мая 2025 г., 06:10

Пътешествие на чудесата

536 4 19

Светът е странно място за живеене!
За нашите очи е многоцветен –
от огъня до тъжното му тлеене,
от облака – в дъждовното приветствие.

 

В света на чудесата днес проглеждам
и каня да пътуваме, с мечтите.
На бури да усещаме метежи
и до небесна вис да се издигнем.

 

Ушите ни усещат звук. И звуци,
а говора на птиците е песен,
и песен са дъждовните капчуци,
а грохот стене с водопада бесен.

 

Реки, като реката на Живота,
очите ни откриват в тях спасение.
Пречистват ни по пътя към Голгота
помагат да намерим изцеление.

 

Висока планината с било снежно – 
там облаци се сливат с върховете,
свободно дишаш, чувстваш безметежност 
и всякаква тревога е иззета.

 

Скала – студена, грапава и жива,

с вековна монолитност ни пленява.

Тя за очите е мозайка сива,

но тайните си древни ни предава.

 

Морето е сюрприз с вълни безкрайни
със синя шир, със сол и морска пяна.
С неразбираем глас нашепва тайно
нечувани легенди от таляна.

 

Най странно е когато е огряно
от светлина жадуваното място.
Тук всеки миг превръща се в сияние
и щом го изживеем –
в лъч прерастваме!

 

Светът е илюзорен. И огромен.
И всеки чувства нещо по-различно.
Изпълват ни събития и спомени,
душите ни ги претворяват лично!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антоанета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...