21 may 2010, 12:30

Пътешествието на душата

864 0 2

От царството на Покоя и Светлината

надолу, надолу се спуска душата,

тотална забрава изпълва ума,

в забвение тъне, превръща се в роб,

покорен слуга на невежеството и на света.

Но блясък божествен искри от душата

и моли те тя да не спиш,

да гледаш нагоре, да се стремиш,

и чува ума;

"Събуди се, стани, недей да пълзиш,

криле ще ти дам и с тях ще летиш.

Във този свят окован господарка е Майя,

повярвай във мен и ела;

оттатък ни чака Безкрая..."

И нещо започва в очакване да кънти,

и пламък божествен във тебе трепти,

и всичко стреми се

нагоре, напред във възход,

по път, който води в Нозете на Бог...

Кръгът се затваря живот-кръговрат.

От Бог всичко идва

и се връща при Бог!

 

2004

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Една мечта, напълно съм съгласна с теб, истинската духовност стои над всякакви религии и ограничения. Благодаря на теб и на Ивон, че споделихте този стих.
  • Харесва ми философското ти търсене на "Пътя...".
    Не съм съгласна с определението "религиозна поезия" - съвременото значение на понятието "религия" няма нищо общо с онова, вложено в изначалното re-ligare... Поздрави!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...