Пътешествието на душата

21 мая 2010 г., 12:30

Поэзия » Философская

695 0 2

От царството на Покоя и Светлината

надолу, надолу се спуска душата,

тотална забрава изпълва ума,

в забвение тъне, превръща се в роб,

покорен слуга на невежеството и на света.

Но блясък божествен искри от душата

и моли те тя да не спиш,

да гледаш нагоре, да се стремиш,

и чува ума;

"Събуди се, стани, недей да пълзиш,

криле ще ти дам и с тях ще летиш.

Във този свят окован господарка е Майя,

повярвай във мен и ела;

оттатък ни чака Безкрая..."

И нещо започва в очакване да кънти,

и пламък божествен във тебе трепти,

и всичко стреми се

нагоре, напред във възход,

по път, който води в Нозете на Бог...

Кръгът се затваря живот-кръговрат.

От Бог всичко идва

и се връща при Бог!

2004

tanyavd (Татяна Борисова)

2010-05-21T14:39:43+03:00

Една мечта, напълно съм съгласна с теб, истинската духовност стои над всякакви религии и ограничения. Благодаря на теб и на Ивон, че споделихте този стих.
Dream66 (Надя)

2010-05-21T13:21:47+03:00

Харесва ми философското ти търсене на "Пътя...".
Не съм съгласна с определението "религиозна поезия" - съвременото значение на понятието "религия" няма нищо общо с онова, вложено в изначалното re-ligare... Поздрави!