21.05.2010 г., 12:30

Пътешествието на душата

858 0 2

От царството на Покоя и Светлината

надолу, надолу се спуска душата,

тотална забрава изпълва ума,

в забвение тъне, превръща се в роб,

покорен слуга на невежеството и на света.

Но блясък божествен искри от душата

и моли те тя да не спиш,

да гледаш нагоре, да се стремиш,

и чува ума;

"Събуди се, стани, недей да пълзиш,

криле ще ти дам и с тях ще летиш.

Във този свят окован господарка е Майя,

повярвай във мен и ела;

оттатък ни чака Безкрая..."

И нещо започва в очакване да кънти,

и пламък божествен във тебе трепти,

и всичко стреми се

нагоре, напред във възход,

по път, който води в Нозете на Бог...

Кръгът се затваря живот-кръговрат.

От Бог всичко идва

и се връща при Бог!

 

2004

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Една мечта, напълно съм съгласна с теб, истинската духовност стои над всякакви религии и ограничения. Благодаря на теб и на Ивон, че споделихте този стих.
  • Харесва ми философското ти търсене на "Пътя...".
    Не съм съгласна с определението "религиозна поезия" - съвременото значение на понятието "религия" няма нищо общо с онова, вложено в изначалното re-ligare... Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...