1 oct 2011, 22:06

Пътища

  Poesía » Otra
1.1K 0 20

 

 

 

 

Навярно съм нагазил във дълбокото.

Навярно хвърлям все фалшиви зарове,

че губят ми се някак си посоките

с изгубени пристанища и фарове.

 

Едва ли ще се сети някой някога,

че имам още думи неизплакани,

но онзи сън отдавна вече няма го

и думите премръзват от очакване.

 

Не виждам път към друго измерение.

Така е в досегашната ми практика.

Пътувам все с ужасно закъснение

към своите измислени галактики.

 

Събирам светлина от нощни плажове

и сенките на закъснели облаци,

но в приказки за принцове и пажове

отдавна няма място за самотници.

 

И все така нагазвам във дълбокото,

и няма да пристигна явно никога.

Изгубил съм умишлено посоката

в безкрайните си пътища за никъде.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...