1 oct 2011, 22:06

Пътища

  Poesía » Otra
1.1K 0 20

 

 

 

 

Навярно съм нагазил във дълбокото.

Навярно хвърлям все фалшиви зарове,

че губят ми се някак си посоките

с изгубени пристанища и фарове.

 

Едва ли ще се сети някой някога,

че имам още думи неизплакани,

но онзи сън отдавна вече няма го

и думите премръзват от очакване.

 

Не виждам път към друго измерение.

Така е в досегашната ми практика.

Пътувам все с ужасно закъснение

към своите измислени галактики.

 

Събирам светлина от нощни плажове

и сенките на закъснели облаци,

но в приказки за принцове и пажове

отдавна няма място за самотници.

 

И все така нагазвам във дълбокото,

и няма да пристигна явно никога.

Изгубил съм умишлено посоката

в безкрайните си пътища за никъде.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...