1 окт. 2011 г., 22:06

Пътища 

  Поэзия » Другая
965 0 20

 

 

 

 

Навярно съм нагазил във дълбокото.

Навярно хвърлям все фалшиви зарове,

че губят ми се някак си посоките

с изгубени пристанища и фарове.

 

Едва ли ще се сети някой някога,

че имам още думи неизплакани,

но онзи сън отдавна вече няма го

и думите премръзват от очакване.

 

Не виждам път към друго измерение.

Така е в досегашната ми практика.

Пътувам все с ужасно закъснение

към своите измислени галактики.

 

Събирам светлина от нощни плажове

и сенките на закъснели облаци,

но в приказки за принцове и пажове

отдавна няма място за самотници.

 

И все така нагазвам във дълбокото,

и няма да пристигна явно никога.

Изгубил съм умишлено посоката

в безкрайните си пътища за никъде.

 

 

 

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??