18 ago 2011, 16:55

Пътища

  Poesía
545 0 2

ПЪТИЩА

 

В живота пътища безкрайно много

човекът среща в своя си вървеж.

Да искам малко аз не съм готова,

а много - ти не можеш сам да ми дадеш.

 

Затуй сега и нашите пътеки

за малко или много се отдалечават.

В живота няма никога " навеки" -

съдбите ни се вече разминават.

 

От туй сега трагедия не правя.

Добре си знам: "на сила хубаст не върви"-

Аз знам, че лесно няма да забравя,

сърцето ми ранено горко ще кърви.

 

 

А таз съдба от погледи човешки

ще скрия - надълбоко да остане в мен.

Това за тебе може да са грешки,

за мене ще остане спомен съкровен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много истински стих!Поздрави, Анка!
  • Всяка любов се измерва с две величини - Тя и Той. И всеки от тях си има своя истина, за един е обич съкровена, за друг - просто грешка. Хубав стих, хареса ми много!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...