18 авг. 2011 г., 16:55

Пътища

550 0 2

ПЪТИЩА

 

В живота пътища безкрайно много

човекът среща в своя си вървеж.

Да искам малко аз не съм готова,

а много - ти не можеш сам да ми дадеш.

 

Затуй сега и нашите пътеки

за малко или много се отдалечават.

В живота няма никога " навеки" -

съдбите ни се вече разминават.

 

От туй сега трагедия не правя.

Добре си знам: "на сила хубаст не върви"-

Аз знам, че лесно няма да забравя,

сърцето ми ранено горко ще кърви.

 

 

А таз съдба от погледи човешки

ще скрия - надълбоко да остане в мен.

Това за тебе може да са грешки,

за мене ще остане спомен съкровен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много истински стих!Поздрави, Анка!
  • Всяка любов се измерва с две величини - Тя и Той. И всеки от тях си има своя истина, за един е обич съкровена, за друг - просто грешка. Хубав стих, хареса ми много!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...