18.08.2011 г., 16:55

Пътища

544 0 2

ПЪТИЩА

 

В живота пътища безкрайно много

човекът среща в своя си вървеж.

Да искам малко аз не съм готова,

а много - ти не можеш сам да ми дадеш.

 

Затуй сега и нашите пътеки

за малко или много се отдалечават.

В живота няма никога " навеки" -

съдбите ни се вече разминават.

 

От туй сега трагедия не правя.

Добре си знам: "на сила хубаст не върви"-

Аз знам, че лесно няма да забравя,

сърцето ми ранено горко ще кърви.

 

 

А таз съдба от погледи човешки

ще скрия - надълбоко да остане в мен.

Това за тебе може да са грешки,

за мене ще остане спомен съкровен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много истински стих!Поздрави, Анка!
  • Всяка любов се измерва с две величини - Тя и Той. И всеки от тях си има своя истина, за един е обич съкровена, за друг - просто грешка. Хубав стих, хареса ми много!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...