Aug 18, 2011, 4:55 PM

Пътища

  Poetry
543 0 2

ПЪТИЩА

 

В живота пътища безкрайно много

човекът среща в своя си вървеж.

Да искам малко аз не съм готова,

а много - ти не можеш сам да ми дадеш.

 

Затуй сега и нашите пътеки

за малко или много се отдалечават.

В живота няма никога " навеки" -

съдбите ни се вече разминават.

 

От туй сега трагедия не правя.

Добре си знам: "на сила хубаст не върви"-

Аз знам, че лесно няма да забравя,

сърцето ми ранено горко ще кърви.

 

 

А таз съдба от погледи човешки

ще скрия - надълбоко да остане в мен.

Това за тебе може да са грешки,

за мене ще остане спомен съкровен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много истински стих!Поздрави, Анка!
  • Всяка любов се измерва с две величини - Тя и Той. И всеки от тях си има своя истина, за един е обич съкровена, за друг - просто грешка. Хубав стих, хареса ми много!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...