30 may 2020, 10:00

Пътища

  Poesía » Civil
666 0 0

Пътища
 

С нашепващи думи от лилавите сънища
по лунните дири, 
от не извървяните пътища,
едно отражение подскача по нотите,
дълбоко останало на очите-в дълбокото.

 

Търси пролука на изгревът в утрото
по тънка роса
и на ручея в тихото.
С въздуха диша оная копнежност
да я превърне в познатата нежност.

 

Шепне ли с вятърът желана любов-
топлата, лятната?
Съдба или пътища?!
Или я няма на гърдите там в ляво?
Присъда, и прошка, и сбогом...
                                   или ново начало!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...