30 may 2020, 10:00

Пътища

  Poesía » Civil
662 0 0

Пътища
 

С нашепващи думи от лилавите сънища
по лунните дири, 
от не извървяните пътища,
едно отражение подскача по нотите,
дълбоко останало на очите-в дълбокото.

 

Търси пролука на изгревът в утрото
по тънка роса
и на ручея в тихото.
С въздуха диша оная копнежност
да я превърне в познатата нежност.

 

Шепне ли с вятърът желана любов-
топлата, лятната?
Съдба или пътища?!
Или я няма на гърдите там в ляво?
Присъда, и прошка, и сбогом...
                                   или ново начало!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...