30 may 2020, 10:00

Пътища

  Poesía » Civil
668 0 0

Пътища
 

С нашепващи думи от лилавите сънища
по лунните дири, 
от не извървяните пътища,
едно отражение подскача по нотите,
дълбоко останало на очите-в дълбокото.

 

Търси пролука на изгревът в утрото
по тънка роса
и на ручея в тихото.
С въздуха диша оная копнежност
да я превърне в познатата нежност.

 

Шепне ли с вятърът желана любов-
топлата, лятната?
Съдба или пътища?!
Или я няма на гърдите там в ляво?
Присъда, и прошка, и сбогом...
                                   или ново начало!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...