30.05.2020 г., 10:00

Пътища

664 0 0

Пътища
 

С нашепващи думи от лилавите сънища
по лунните дири, 
от не извървяните пътища,
едно отражение подскача по нотите,
дълбоко останало на очите-в дълбокото.

 

Търси пролука на изгревът в утрото
по тънка роса
и на ручея в тихото.
С въздуха диша оная копнежност
да я превърне в познатата нежност.

 

Шепне ли с вятърът желана любов-
топлата, лятната?
Съдба или пътища?!
Или я няма на гърдите там в ляво?
Присъда, и прошка, и сбогом...
                                   или ново начало!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...