4 feb 2021, 8:36  

Пусия

  Poesía
527 5 14

Не, няма лесни пътища към теб,

опитах и подземния, през ада.

Непросветен усетих се, нелеп,

единствено ли егото пострада, 

или спечели, че се помирих

с лукавите рогати в мен самия...

Освобождавам ги чрез този стих,

прибирам цев от празната пусия.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошла, Миг! Пепи! Вживявам се в някои мъжки роли напоследък, радвам се, че четете.☺
  • "Истината е във винкела" - пернишка поговорка

    Поздравления!
  • Когато Светулка заобича същността си .............на пролет е! Благодаря!
  • Като няма друг лек, човек успива бесовете си. Поздрав за прочита!
  • Постигнала си много, щом си се помирила с " рогатите". Хубаво е!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...