4.02.2021 г., 8:36 ч.  

Пусия 

  Поезия
258 5 14

Не, няма лесни пътища към теб,

опитах и подземния, през ада.

Непросветен усетих се, нелеп,

единствено ли егото пострада, 

или спечели, че се помирих

с лукавите рогати в мен самия...

Освобождавам ги чрез този стих,

прибирам цев от празната пусия.

 

 

 

© СК Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре дошла, Миг! Пепи! Вживявам се в някои мъжки роли напоследък, радвам се, че четете.☺
  • "Истината е във винкела" - пернишка поговорка

    Поздравления!
  • Когато Светулка заобича същността си .............на пролет е! Благодаря!
  • Като няма друг лек, човек успива бесовете си. Поздрав за прочита!
  • Постигнала си много, щом си се помирила с " рогатите". Хубаво е!
  • Искрено ви благодаря за вниманието, мили момичета! 💞
  • "лукавите рогати" са компас
    (бодат сърцето в правилна посока.)
    Напук на разума на вътрешния глас,
    че примирението води към удобство.
  • Дълбок замисъл, философски привкус и майсторски синтез на чувствата, превъплатен успешно в мъжкия поглед на лирическия - това открих аз тук.😃 Поздравявам те, Светличка!👏✒️🌺
  • Много ми допадна "помирението с лукавите", аз все не успявам.
  • Въжделенията не се убиват, но някои упорито се опитват да ги отстрелят. А пътищата са нетрадиционни, за опитомяването трябва повече фантазия.☺
  • 😊
  • Благодаря ти, Светулче! Усмихна ми утрото!
  • Иска ми се да е празната кутия от патрони От филмите си направих важен извод: Ако вадиш пушка - убивай. Ако няма да убиваш, не носи оръжие със себе си!
Предложения
: ??:??