29 mar 2007, 10:48

Пътищата на Живота

  Poesía
768 0 2

Пътищата на Живота
ни срещат и разделят
с образи чудати -
така ги заобичваме,
че трудно се разделяме.
Тъгуваме, плачем,
молим се за още
миг на взаимно щастие.
Но обречени сме
най-бързо да се разделяме
с тези, които най-силно
сме обикнали. Боли.
Несправедливо е.
И все пак трябва
някакси да продължим.
Пътищата на Живота са
пълни с изненади -
с мечти, копнежи,
разочарования и сълзи,
но в тях е целия чар
на жертвите ни -
да обичаме и да страдаме,
и пак, докато дишаме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...