29 mar 2007, 10:48

Пътищата на Живота

  Poesía
771 0 2

Пътищата на Живота
ни срещат и разделят
с образи чудати -
така ги заобичваме,
че трудно се разделяме.
Тъгуваме, плачем,
молим се за още
миг на взаимно щастие.
Но обречени сме
най-бързо да се разделяме
с тези, които най-силно
сме обикнали. Боли.
Несправедливо е.
И все пак трябва
някакси да продължим.
Пътищата на Живота са
пълни с изненади -
с мечти, копнежи,
разочарования и сълзи,
но в тях е целия чар
на жертвите ни -
да обичаме и да страдаме,
и пак, докато дишаме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...