29 мар. 2007 г., 10:48

Пътищата на Живота

772 0 2

Пътищата на Живота
ни срещат и разделят
с образи чудати -
така ги заобичваме,
че трудно се разделяме.
Тъгуваме, плачем,
молим се за още
миг на взаимно щастие.
Но обречени сме
най-бързо да се разделяме
с тези, които най-силно
сме обикнали. Боли.
Несправедливо е.
И все пак трябва
някакси да продължим.
Пътищата на Живота са
пълни с изненади -
с мечти, копнежи,
разочарования и сълзи,
но в тях е целия чар
на жертвите ни -
да обичаме и да страдаме,
и пак, докато дишаме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...