29 мар. 2007 г., 10:48

Пътищата на Живота

769 0 2

Пътищата на Живота
ни срещат и разделят
с образи чудати -
така ги заобичваме,
че трудно се разделяме.
Тъгуваме, плачем,
молим се за още
миг на взаимно щастие.
Но обречени сме
най-бързо да се разделяме
с тези, които най-силно
сме обикнали. Боли.
Несправедливо е.
И все пак трябва
някакси да продължим.
Пътищата на Живота са
пълни с изненади -
с мечти, копнежи,
разочарования и сълзи,
но в тях е целия чар
на жертвите ни -
да обичаме и да страдаме,
и пак, докато дишаме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...