29.03.2007 г., 10:48

Пътищата на Живота

770 0 2

Пътищата на Живота
ни срещат и разделят
с образи чудати -
така ги заобичваме,
че трудно се разделяме.
Тъгуваме, плачем,
молим се за още
миг на взаимно щастие.
Но обречени сме
най-бързо да се разделяме
с тези, които най-силно
сме обикнали. Боли.
Несправедливо е.
И все пак трябва
някакси да продължим.
Пътищата на Живота са
пълни с изненади -
с мечти, копнежи,
разочарования и сълзи,
но в тях е целия чар
на жертвите ни -
да обичаме и да страдаме,
и пак, докато дишаме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...