Не минава ден без капка тъга,
по изгубеното, минало време.
Ала вече не сме 'преди', а сега.
мъкнейки тежкото ежедневно бреме.
"Ами ако можех да променя миналото",
това пита се често всеки от нас,
ако мога да събудя изстиналото,
а не да гледам безучастно и да бъда пас?
Житейският път е един, неповторим,
ала с много незнайни по него пътеки,
ние сами избираме накъде да вървим,
да успеем или да се лутаме навеки.
Един последен поглед назад отправям,
да преоценя решенията, които взехме,
да видя мога ли действията си да поправям,
и да тръгна по пътищата, по които не поехме.
Това може да се окаже адски трудно и тежко,
непосилно, убийствено дори,
и ти, който го четеш, същество човешко,
ако не вярваш в себе си - не го прави. Спри.
© Вили Todos los derechos reservados
Хубаво пишеш!