24 февр. 2007 г., 18:33
Не минава ден без капка тъга,
по изгубеното, минало време.
Ала вече не сме 'преди', а сега.
мъкнейки тежкото ежедневно бреме.
"Ами ако можех да променя миналото",
това пита се често всеки от нас,
ако мога да събудя изстиналото,
а не да гледам безучастно и да бъда пас?
Житейският път е един, неповторим,
ала с много незнайни по него пътеки,
ние сами избираме накъде да вървим,
да успеем или да се лутаме навеки. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация