24.02.2007 г., 18:33

Пътищата, по които не поехме

917 0 1

Не минава ден без капка тъга,
по изгубеното, минало време.
Ала вече не сме 'преди', а сега.
мъкнейки тежкото ежедневно бреме.

"Ами ако можех да променя миналото",
това пита се често всеки от нас,
ако мога да събудя изстиналото,
а не да гледам безучастно и да бъда пас?

Житейският път е един, неповторим,
ала с много незнайни по него пътеки,
ние сами избираме накъде да вървим,
да успеем или да се лутаме навеки.

Един последен поглед назад отправям,
да преоценя решенията, които взехме,
да видя мога ли действията си да поправям,
и да тръгна по пътищата, по които не поехме.

Това може да се окаже адски трудно и тежко,
непосилно, убийствено дори,
и ти, който го четеш, същество човешко,
ако не вярваш в себе си - не го прави. Спри.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...