bojenski (Иван Иванов)
266 2718
19 mar 2010, 9:46

Пътник 

  Poesía » Civil
580 0 9

В изморения влак се е сгушил измореният пътник,

надалече потеглил с надежда една.

По неравните релси неугледен вагон се поклаща

и го пита така:

- Накъде си потеглил, човече, трака-трак, трака-трак, трака-трак?

- Все едно е, приятелю, вече - казва пътникът -

не поглеждам назад...

- А защо се отделяш от родния корен? - пак въпрос след въпрос.

- Та защо ми е корен... той не дава ми хляб?!

- Ами пръстен годежен къде си оставил? - идва следващ въпрос.

- Без пари брак сигурен няма... ще ме питаш ли пак?

- Как оставяш децата самички, как ще я караш без тях?

- Щом ме питаш, ще кажа, търся хубаво бъдеще, друже, за тях.

- А за бащински гроб кой ще се грижи -

не престава с въпросите този тракащ вагон уморен.

- Нямах време за това да помисля -

отговаря измореният пътник и замлъква смутен.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • ...!!
  • Стихът ти е страхотен, искрен и дълбоко въздействащ, Иване!
    Поздрав с надежда и от мен!
  • Тъжната истина в настоящето ни...
    Стихът вълнува силно!
  • Изразявате гласно мислите си!
    Всекидневната медитация, да обърнем внимание на всички промени в живота, да бъдем внимателни!
    Можем ли да държим под око всичко - съпрузи, деца, родители!!!
  • Стегна за гърлото този твой стих!
    Поздрав!
  • И МАКАР ДАЛЕЧ ОТ ТЕБ, РОДИНО,
    АЗ НЕ СЪМ БЕГЛЕЦ, А ПРОСТО ПЪТНИК
    И СЪС КРЪВ ПОДПИСВАМ СЕ, РОДИНО:
    ЕМИГРАНТ НЕ Е РОДООТСТЪПНИК!!!
    Не е наша вината , Иване...
    От мен и Мадрид лек ден!
  • Много са такива пътници, Иван, много... Боли ме за тях и за България...
Propuestas
: ??:??