Пътник
В изморения влак се е сгушил измореният пътник,
надалече потеглил с надежда една.
По неравните релси неугледен вагон се поклаща
и го пита така:
- Накъде си потеглил, човече, трака-трак, трака-трак, трака-трак?
- Все едно е, приятелю, вече - казва пътникът -
не поглеждам назад...
- А защо се отделяш от родния корен? - пак въпрос след въпрос.
- Та защо ми е корен... той не дава ми хляб?!
- Ами пръстен годежен къде си оставил? - идва следващ въпрос.
- Без пари брак сигурен няма... ще ме питаш ли пак?
- Как оставяш децата самички, как ще я караш без тях?
- Щом ме питаш, ще кажа, търся хубаво бъдеще, друже, за тях.
- А за бащински гроб кой ще се грижи -
не престава с въпросите този тракащ вагон уморен.
- Нямах време за това да помисля -
отговаря измореният пътник и замлъква смутен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
