Пътник

19 oct 2016, 17:00

Poesía

226 0 1

Път е, когато го вървиш,

път е, когато не почиваш

и хоризонта, понякога мъглив,

сам си тръгнал да достигаш.

Път е, когато се изкачваш,

път е и когато слизаш,

в дни дори тъмни, мрачни,

крачиш ли – за мисия си орисан ...

да си пътникът от някого избран,

да си онзи хомо сапиенс – робот,

който на самотната, обречена Земя

път отъпква за т. нар. Живот...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-10-19T17:40:42+03:00

Път е, трябва да го извървим! Харесах!