19.10.2016 г., 17:00

Пътник

434 0 1

Път е, когато го вървиш,

път е, когато не почиваш

и хоризонта, понякога мъглив,

сам си тръгнал да достигаш.

 

Път е, когато се изкачваш,

път е и когато слизаш,

в дни дори тъмни, мрачни,

крачиш ли – за мисия си орисан ...

 

да си пътникът от някого избран,

да си онзи хомо сапиенс – робот,

който на самотната, обречена Земя

път отъпква за т. нар. Живот...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...