1 oct 2023, 18:55

Пътник към Безкрая

  Poesía
348 3 7

ПЪТНИК КЪМ БЕЗКРАЯ

 

… нахълтвам си в последните лета, в които ми остана да живея,

и радвам се на дребните неща! – седалка ми отстъпват във тролея,

във стария квартален магазин на касата дори не ме пререждат! –

и слънчицето в небосвода син ми носи сутрин Обич и Надежда,

заспивам вечер – чист като дете, на пазвица с любимата си книга,

 

понеже приближавам към 100-те, каквото Бог ми даде, то ми стига!

Не ме тревожат страсти, суети, ни глупави мечти, ни рой химери –

с прииждащото Време съм на „Ти!“, измъкнал се от Нищото Валерий.

Мен утре ще ме търсят с ехолот! – или с бинокъл в дебрите на Рая.

Живях красив – и само мой Живот, във който аз бях пътник към Безкрая.

 

1 октомврий 2023 г.

гр. София, 8, 40 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...