1 oct 2023, 18:55

Пътник към Безкрая

  Poesía
353 3 7

ПЪТНИК КЪМ БЕЗКРАЯ

 

… нахълтвам си в последните лета, в които ми остана да живея,

и радвам се на дребните неща! – седалка ми отстъпват във тролея,

във стария квартален магазин на касата дори не ме пререждат! –

и слънчицето в небосвода син ми носи сутрин Обич и Надежда,

заспивам вечер – чист като дете, на пазвица с любимата си книга,

 

понеже приближавам към 100-те, каквото Бог ми даде, то ми стига!

Не ме тревожат страсти, суети, ни глупави мечти, ни рой химери –

с прииждащото Време съм на „Ти!“, измъкнал се от Нищото Валерий.

Мен утре ще ме търсят с ехолот! – или с бинокъл в дебрите на Рая.

Живях красив – и само мой Живот, във който аз бях пътник към Безкрая.

 

1 октомврий 2023 г.

гр. София, 8, 40 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...