Пътник към Безкрая
ПЪТНИК КЪМ БЕЗКРАЯ
… нахълтвам си в последните лета, в които ми остана да живея,
и радвам се на дребните неща! – седалка ми отстъпват във тролея,
във стария квартален магазин на касата дори не ме пререждат! –
и слънчицето в небосвода син ми носи сутрин Обич и Надежда,
заспивам вечер – чист като дете, на пазвица с любимата си книга,
понеже приближавам към 100-те, каквото Бог ми даде, то ми стига!
Не ме тревожат страсти, суети, ни глупави мечти, ни рой химери –
с прииждащото Време съм на „Ти!“, измъкнал се от Нищото Валерий.
Мен утре ще ме търсят с ехолот! – или с бинокъл в дебрите на Рая.
Живях красив – и само мой Живот, във който аз бях пътник към Безкрая.
1 октомврий 2023 г.
гр. София, 8, 40 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
