1.10.2023 г., 18:55 ч.

Пътник към Безкрая 

  Поезия
164 3 7

ПЪТНИК КЪМ БЕЗКРАЯ

 

… нахълтвам си в последните лета, в които ми остана да живея,

и радвам се на дребните неща! – седалка ми отстъпват във тролея,

във стария квартален магазин на касата дори не ме пререждат! –

и слънчицето в небосвода син ми носи сутрин Обич и Надежда,

заспивам вечер – чист като дете, на пазвица с любимата си книга,

 

понеже приближавам към 100-те, каквото Бог ми даде, то ми стига!

Не ме тревожат страсти, суети, ни глупави мечти, ни рой химери –

с прииждащото Време съм на „Ти!“, измъкнал се от Нищото Валерий.

Мен утре ще ме търсят с ехолот! – или с бинокъл в дебрите на Рая.

Живях красив – и само мой Живот, във който аз бях пътник към Безкрая.

 

1 октомврий 2023 г.

гр. София, 8, 40 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??