ПЪТНИК КЪМ БОГА
… Бог невям ме стори на светулка? – и надежда плаха в мен гори –
цяла нощ из моя сън трептулка! – да се будим сутрин по-добри,
аз да дам на просяка пред храма с Обич своя предпоследен лев,
и да купя най-подир – за мама! – кат панама с чисто нов гергеф,
да нахраня стария клошарин с дюнер, бухнал в топъл соев сос,
а пък аз – в тефтерите ми стари – да редя молитви пред Христос,
за какво ли друго дишам, Боже? – и простѝ ми тоя стих нелеп?
В този свят – до ужас невъзможен! – искам да живея като Теб.
И към Твоя светъл край закретал, съхранѝ след мен по Пътя лек? –
шепа доброта, след нея – пепел. И прекрасен спомен за Човек.