9 nov 2024, 20:29  

Пътник към Бога

  Poesía
274 2 4

ПЪТНИК КЪМ БОГА

 

… Бог невям ме стори на светулка? – и надежда плаха в мен гори –

цяла нощ из моя сън трептулка! – да се будим сутрин по-добри,

аз да дам на просяка пред храма с Обич своя предпоследен лев,

и да купя най-подир – за мама! – кат панама с чисто нов гергеф,

да нахраня стария клошарин с дюнер, бухнал в топъл соев сос,

 

а пък аз – в тефтерите ми стари – да редя молитви пред Христос,

за какво ли друго дишам, Боже? – и простѝ ми тоя стих нелеп?

В този свят – до ужас невъзможен! – искам да живея като Теб.

И към Твоя светъл край закретал, съхранѝ след мен по Пътя лек? –

шепа доброта, след нея – пепел. И прекрасен спомен за Човек.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...