1 sept 2022, 13:58

Пътуване

  Poesía
441 0 0

 

Пътувам всеки ден

във този влак

Със непознатите

деля към бъдещето пътя си

Пътувам с хора непознати

Хора...

със всякакви животи и съдби

Пътуваме...

Мълчим -

нали сме непознати!

Към близкото си бъдеще пътуваме

във планове и мисли все потънали

Заровили сме носове във телефоните

Пропускаме минутите!

Пропускаме, житата

Разцъфналият крем

и миризмата на трендафили

Пропускаме дъжда,

снега и слънцето...

Сезони цели,

препускат през вагоните!

Пропускаме историите

Съдбите,

до нас докоснали се с рамо

И маската поправяме

Лицето скриваме

И в собствената орбита,

отново пак потъваме...

Изгубили сме времето!

Частичка от живота си,

оставяли сме всеки ден

във този влак...

докато,

някак си... безлично,

към своето ежедневие

сме в полусън пътували...

 

Valentina Mitova

08/08/2022

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...