1 сент. 2022 г., 13:58

Пътуване

443 0 0

 

Пътувам всеки ден

във този влак

Със непознатите

деля към бъдещето пътя си

Пътувам с хора непознати

Хора...

със всякакви животи и съдби

Пътуваме...

Мълчим -

нали сме непознати!

Към близкото си бъдеще пътуваме

във планове и мисли все потънали

Заровили сме носове във телефоните

Пропускаме минутите!

Пропускаме, житата

Разцъфналият крем

и миризмата на трендафили

Пропускаме дъжда,

снега и слънцето...

Сезони цели,

препускат през вагоните!

Пропускаме историите

Съдбите,

до нас докоснали се с рамо

И маската поправяме

Лицето скриваме

И в собствената орбита,

отново пак потъваме...

Изгубили сме времето!

Частичка от живота си,

оставяли сме всеки ден

във този влак...

докато,

някак си... безлично,

към своето ежедневие

сме в полусън пътували...

 

Valentina Mitova

08/08/2022

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...