Пътувам всеки ден

във този влак

Със непознатите

деля към бъдещето пътя си

Пътувам с хора непознати

Хора...

със всякакви животи и съдби

Пътуваме...

Мълчим -

нали сме непознати!

Към близкото си бъдеще пътуваме

във планове и мисли все потънали

Заровили сме носове във телефоните

Пропускаме минутите!

Пропускаме, житата

Разцъфналият крем

и миризмата на трендафили

Пропускаме дъжда,

снега и слънцето...

Сезони цели,

препускат през вагоните!

Пропускаме историите

Съдбите,

до нас докоснали се с рамо

И маската поправяме

Лицето скриваме

И в собствената орбита,

отново пак потъваме...

Изгубили сме времето!

Частичка от живота си,

оставяли сме всеки ден

във този влак...

докато,

някак си... безлично,

към своето ежедневие

сме в полусън пътували...

Valentina Mitova

08/08/2022