1.09.2022 г., 13:58

Пътуване

433 0 0

 

Пътувам всеки ден

във този влак

Със непознатите

деля към бъдещето пътя си

Пътувам с хора непознати

Хора...

със всякакви животи и съдби

Пътуваме...

Мълчим -

нали сме непознати!

Към близкото си бъдеще пътуваме

във планове и мисли все потънали

Заровили сме носове във телефоните

Пропускаме минутите!

Пропускаме, житата

Разцъфналият крем

и миризмата на трендафили

Пропускаме дъжда,

снега и слънцето...

Сезони цели,

препускат през вагоните!

Пропускаме историите

Съдбите,

до нас докоснали се с рамо

И маската поправяме

Лицето скриваме

И в собствената орбита,

отново пак потъваме...

Изгубили сме времето!

Частичка от живота си,

оставяли сме всеки ден

във този влак...

докато,

някак си... безлично,

към своето ежедневие

сме в полусън пътували...

 

Valentina Mitova

08/08/2022

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...