8 ago 2014, 20:37

Пътуване

  Poesía » Otra
516 0 2

 

 

             ПЪТУВАНЕ

 

 

Не съм злопаметна, не помня

отдавнашни обиди и злини,

но някак си против разума, от спомена

душата не забравя и боли.

 

Натрупани емоции думи споделени

отново оживяват в паметта

от времето, когато уж запленени

от любов, не знаехме за вечността.

 

И ден след ден лъжлива обич

живота ни изпълва, като магия

не подозирайки, че истинският обръч

ще затегне и душа и шия.

 

Но всичко във пространството ни чака,

случайности вселената не знае,

щом пътник на живота си във влака

пътешествайки ще осъзнаеш.

 

Пътуване към себе си, безкрайно,

с търпение и кротък благослов,

с любов и обич всеотдайна

за истински живот да си готов.

 

Не съм злопаметна, не помня,

към себе си отдавна веч пътувам,

преминах гарата на спомени,

познах душата си и тържествувам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истина е, Генка: умът забравя, сърцето помни. Натрупаните негативи охлаждат чувствата. Но по-добре с благост и търпение да преодоляваме тези бариери, отколкото с дребнава отмъстителност да ги правим по-големи...
    Мъдри послания, споделям.
  • с много топлина и благост написано... стопли ми
    душата и сърцето, Джуди... прегръщам те..

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...