8 авг. 2014 г., 20:37

Пътуване

517 0 2

 

 

             ПЪТУВАНЕ

 

 

Не съм злопаметна, не помня

отдавнашни обиди и злини,

но някак си против разума, от спомена

душата не забравя и боли.

 

Натрупани емоции думи споделени

отново оживяват в паметта

от времето, когато уж запленени

от любов, не знаехме за вечността.

 

И ден след ден лъжлива обич

живота ни изпълва, като магия

не подозирайки, че истинският обръч

ще затегне и душа и шия.

 

Но всичко във пространството ни чака,

случайности вселената не знае,

щом пътник на живота си във влака

пътешествайки ще осъзнаеш.

 

Пътуване към себе си, безкрайно,

с търпение и кротък благослов,

с любов и обич всеотдайна

за истински живот да си готов.

 

Не съм злопаметна, не помня,

към себе си отдавна веч пътувам,

преминах гарата на спомени,

познах душата си и тържествувам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истина е, Генка: умът забравя, сърцето помни. Натрупаните негативи охлаждат чувствата. Но по-добре с благост и търпение да преодоляваме тези бариери, отколкото с дребнава отмъстителност да ги правим по-големи...
    Мъдри послания, споделям.
  • с много топлина и благост написано... стопли ми
    душата и сърцето, Джуди... прегръщам те..

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...