8.08.2014 г., 20:37

Пътуване

514 0 2

 

 

             ПЪТУВАНЕ

 

 

Не съм злопаметна, не помня

отдавнашни обиди и злини,

но някак си против разума, от спомена

душата не забравя и боли.

 

Натрупани емоции думи споделени

отново оживяват в паметта

от времето, когато уж запленени

от любов, не знаехме за вечността.

 

И ден след ден лъжлива обич

живота ни изпълва, като магия

не подозирайки, че истинският обръч

ще затегне и душа и шия.

 

Но всичко във пространството ни чака,

случайности вселената не знае,

щом пътник на живота си във влака

пътешествайки ще осъзнаеш.

 

Пътуване към себе си, безкрайно,

с търпение и кротък благослов,

с любов и обич всеотдайна

за истински живот да си готов.

 

Не съм злопаметна, не помня,

към себе си отдавна веч пътувам,

преминах гарата на спомени,

познах душата си и тържествувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истина е, Генка: умът забравя, сърцето помни. Натрупаните негативи охлаждат чувствата. Но по-добре с благост и търпение да преодоляваме тези бариери, отколкото с дребнава отмъстителност да ги правим по-големи...
    Мъдри послания, споделям.
  • с много топлина и благост написано... стопли ми
    душата и сърцето, Джуди... прегръщам те..

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...