Ще удължа безкрайно времето,

секундите ще слея с часовете,

минутите – в столетия. Зеленото

мълчание на светове далечни

над мене цял живот ще свети.

Ще преброя зведите, пръснати

в плътта мъглива на галактики

от лед и пламък. На планети свъсени

сред лунни върхове и кратери

ще чакам в метеорен замък.

Ще се приплъзна тиха, търсеща

във сплит от пътища, изграждани

от времена без цвят. И същата

ще стъпя в моя роден свят

минути преди свойто раждане.

Ще зная хиляди езици, може би

ще свиря на пиано както дишам,

ще уча математика… И множество

безсмъртни книги ще напиша.

Преди смъртта си ще погледна

в лицето съвършеното си копие.

Ще кимна тихо. За последно

пътуване в светлинен вихър

без страх и жал ще се приготвя.

Ще съкратя безкрайно времето

столетия ще побера в секунди бързи

и тиха, търсеща, към себе си

накрая с обич ще се върна.

Ще бъда пак в дома си странница –

нечакана, ненужна, неразбрана,

заключена във времена и граници –

„добре приета, ала нежелана”.

Със всички свои недостатъци,

години – отлетели мигове,

безплодно дирене. Безрадостни

и отживели чувства ще събирам

във стихове, до никого не стигнали.

Ще бъда същата – печална, непозната,

но ще си бъда аз самата.

20-22.07.2000