slava82 (Славка Любенова) slava82 (Славка Любенова)
1 207
3 ago 2011, 15:32

Пътуване

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

 

Пристига навреме експресният влак,

веднага намирам вагон

номер пет.

Отварям купето,

а вътре е мрак -

момче и момиче в прегръдка стоят.

 

Момчето със трепетни устни шепти

най-ласкави думи,

привело глава.

В очите му тя се оглежда,

пламти

и гали лицето му с топла ръка...

 

Открехвам полека, излизам навън.

Изпитвам не завист,

а малко тъга...

Сгрешила съм влака,

навярно насън

отминал е моят - кой знае кога!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0