Пътуване

3 ago 2011, 15:32

Poesía » Otra

1045 0 3

Пристига навреме експресният влак,

веднага намирам вагон

номер пет.

Отварям купето,

а вътре е мрак -

момче и момиче в прегръдка стоят.

Момчето със трепетни устни шепти

най-ласкави думи,

привело глава.

В очите му тя се оглежда,

пламти

и гали лицето му с топла ръка...

Открехвам полека, излизам навън.

Изпитвам не завист,

а малко тъга...

Сгрешила съм влака,

навярно насън

отминал е моят - кой знае кога!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.