slava82 (Славка Любенова) slava82 (Славка Любенова)
1 207
3 ago 2011, 15:32

Пътуване

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

 

Пристига навреме експресният влак,

веднага намирам вагон

номер пет.

Отварям купето,

а вътре е мрак -

момче и момиче в прегръдка стоят.

 

Момчето със трепетни устни шепти

най-ласкави думи,

привело глава.

В очите му тя се оглежда,

пламти

и гали лицето му с топла ръка...

 

Открехвам полека, излизам навън.

Изпитвам не завист,

а малко тъга...

Сгрешила съм влака,

навярно насън

отминал е моят - кой знае кога!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0