Пристига навреме експресният влак,
веднага намирам вагон
номер пет.
Отварям купето,
а вътре е мрак -
момче и момиче в прегръдка стоят.
Момчето със трепетни устни шепти
най-ласкави думи,
привело глава.
В очите му тя се оглежда,
пламти
и гали лицето му с топла ръка...
Открехвам полека, излизам навън.
Изпитвам не завист,
а малко тъга...
Сгрешила съм влака,
навярно насън
отминал е моят - кой знае кога!
© Славка Любенова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
