3 авг. 2011 г., 15:32

Пътуване

1.2K 0 3

 

Пристига навреме експресният влак,

веднага намирам вагон

номер пет.

Отварям купето,

а вътре е мрак -

момче и момиче в прегръдка стоят.

 

Момчето със трепетни устни шепти

най-ласкави думи,

привело глава.

В очите му тя се оглежда,

пламти

и гали лицето му с топла ръка...

 

Открехвам полека, излизам навън.

Изпитвам не завист,

а малко тъга...

Сгрешила съм влака,

навярно насън

отминал е моят - кой знае кога!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...