Пътуване
Пристига навреме експресният влак,
веднага намирам вагон
номер пет.
Отварям купето,
а вътре е мрак -
момче и момиче в прегръдка стоят.
Момчето със трепетни устни шепти
най-ласкави думи,
привело глава.
В очите му тя се оглежда,
пламти
и гали лицето му с топла ръка...
Открехвам полека, излизам навън.
Изпитвам не завист,
а малко тъга...
Сгрешила съм влака,
навярно насън
отминал е моят - кой знае кога!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
