Пътуване
Пристига навреме експресният влак,
веднага намирам вагон
номер пет.
Отварям купето,
а вътре е мрак -
момче и момиче в прегръдка стоят.
Момчето със трепетни устни шепти
най-ласкави думи,
привело глава.
В очите му тя се оглежда,
пламти
и гали лицето му с топла ръка...
Открехвам полека, излизам навън.
Изпитвам не завист,
а малко тъга...
Сгрешила съм влака,
навярно насън
отминал е моят - кой знае кога!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
