vega666 (Младен Мисана)
1675 14329

Enviar mensage a usuario

¡Para poder enviar mensajes es necesario acceder a su cuenta!

Cerrar

Пътуване 

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

• Izumrudkata (Катя)

  2020-02-17T19:18:36+02:00
  "Врата за рая няма за отритнатия несмирен,
  поискал само виза за безкрая..."
  Адмирации за стиха ти, Младен!
• vega666 (Младен Мисана)

  2020-02-16T11:00:54+02:00
  Благодаря на всички прочели, коментирали, оценили и поставили в Любими,този скромен стих.
  
  Цвете, много съм ти признателен за споделеното. Голяма истина си написала: "но движещият се, е способен да промени обстоятелствата". Точно така е и може би тук се крие един от дълбоките смисли на движението като изменение въобще!
  
  Йоана, направила си дълбок и проникновен коментар, като отглас от конкретиката на стиха и на твоята богата душевност. Особено много ми хареса твоето доказателство за съществуване на душата: "Откъде знаем, че имаме душа? Когато усещаме, че нещо не е наред, но причината не е нито в ума, нито в сърцето - това е душата - разпоредител в този свят". Според мен то допълва казаното от Аристотел в неговия фундаментален труд "За душата". Благодаря ти от сърце!
  
  Светла неделя на всички вас, колеги и приятели, и успешна, а също и вдъхновена, нова седмица!
• Dendu89 (Деница Гарелова)

  2020-02-16T07:58:02+02:00
  Много ми хареса!
• limeruna (Йоана)

  2020-02-16T01:36:42+02:00
  Всички сме затворени в малки стаи и не можем да видим всичко. Трябва не само да търсим смисъл, да се надяваме на вяра, но и да приемем себе си. Самите ние сме единственото средство за опознаване на света, с което разполагаме. Пътуване в себе си, тежки мисли - врати със сложни ключалки и изчезнали ключове в ума и сърцето. Откъде знаем, че имаме душа? Когато усещаме, че нещо не е наред, но причината не е нито в ума, нито в сърцето - това е душата - разпоредител в този свят. И се отъждествяваме с нея, и я приемаме за нещо повече от нас - свръхсетивност. Образи изтекли директно от душата. Вярата я има, дори и разумът и сърцето да не я признават. Точно това е сложното при нея, тя не е роб на нашата природа и убеждения.
  „Върви слепецът вдъхновен, затворник в малката си стая... “
  Пренася мрак със себе си, но също и вяра...
  Пътят е безкраен, вярата - още повече („и вярата - безсмислена илюзия... “), не се нуждае от смисъл, но ние се нуждаем. Живи метафори, богати съгласувани образи
• Елка (Елка Тодорова)

  2020-02-15T23:07:19+02:00
  Разтърсващо!
• ЦвететоБ (Цветето Б.)

  2020-02-15T23:03:12+02:00
  Много смелост и голямо сърце е нужно, за да се прогледне отвъд малката стая, но движещият се, е способен да промени обстоятелствата. Замисляш по вълнуващ начин с този чудесен стих! Поздравявам те!!!