15.02.2020 г., 14:45

Пътуване

738 11 6

През залеза несвършващ съм студен,

избълвал сетните надежди...

и вярата - безсмислена илюзия...

Врата за рая няма за отритнатия несмирен,

поискал само виза за безкрая...

Тояжка до стена бодлива тел...

                             и кръстница мъгла

                                     с последен порив - края...

Върви слепецът вдъхновен,

                                    затворник в малката си стая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Врата за рая няма за отритнатия несмирен,
    поискал само виза за безкрая..."
    Адмирации за стиха ти, Младен!
  • Благодаря на всички прочели, коментирали, оценили и поставили в Любими,този скромен стих.

    Цвете, много съм ти признателен за споделеното. Голяма истина си написала: "но движещият се, е способен да промени обстоятелствата". Точно така е и може би тук се крие един от дълбоките смисли на движението като изменение въобще!

    Йоана, направила си дълбок и проникновен коментар, като отглас от конкретиката на стиха и на твоята богата душевност. Особено много ми хареса твоето доказателство за съществуване на душата: "Откъде знаем, че имаме душа? Когато усещаме, че нещо не е наред, но причината не е нито в ума, нито в сърцето - това е душата - разпоредител в този свят". Според мен то допълва казаното от Аристотел в неговия фундаментален труд "За душата". Благодаря ти от сърце!

    Светла неделя на всички вас, колеги и приятели, и успешна, а също и вдъхновена, нова седмица!
  • Много ми хареса!
  • Всички сме затворени в малки стаи и не можем да видим всичко. Трябва не само да търсим смисъл, да се надяваме на вяра, но и да приемем себе си. Самите ние сме единственото средство за опознаване на света, с което разполагаме. Пътуване в себе си, тежки мисли - врати със сложни ключалки и изчезнали ключове в ума и сърцето. Откъде знаем, че имаме душа? Когато усещаме, че нещо не е наред, но причината не е нито в ума, нито в сърцето - това е душата - разпоредител в този свят. И се отъждествяваме с нея, и я приемаме за нещо повече от нас - свръхсетивност. Образи изтекли директно от душата. Вярата я има, дори и разумът и сърцето да не я признават. Точно това е сложното при нея, тя не е роб на нашата природа и убеждения.
    „Върви слепецът вдъхновен, затворник в малката си стая... “
    Пренася мрак със себе си, но също и вяра...
    Пътят е безкраен, вярата - още повече („и вярата - безсмислена илюзия... “), не се нуждае от смисъл, но ние се нуждаем. Живи метафори, богати съгласувани образи
  • Разтърсващо!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...