7 sept 2018, 17:22

Пътуване до Белгия!

  Poesía
742 0 0

Това пътуване беше приключение,

И бе изпълнено със много забавление.

За жалост вече идва и мига,

Когато с вас семейство трябва да се разделя.

 

Винаги ще помним този миг,

И вас със светъл лик.

Тези дни, като вкъщи бяхме си,

И майката и братята незаменими,

И от всичките ни близки най - любими.

 

Макар за кратко запознахме се сега,

Но началото започва на мига.

Тепърва приятели добри ще станем,

И някой ден дано пак да се окажем

Във този хубав град,

и с вас милички да бъдем пак.

 

За разходките и за смеха,

От сърце благодаря!

Децата мили и добри,

Постоянно са усмихнати.

И знам, че приятели ще бъдат верни,

Защото в техните души,

Искрата майчина пламти.

 

А майка им е най - добра,

Работлива, мила и добра душа.

Съкровище безценно би била,

За всеки по света.

 

Заради нея децата са добри,

Мили и усмихнати.

Детето в нея не спира да живее,

И на всичко, с нас се смее.

С незабравими спомени ще тръгнем нии сега,

И няма да забравим ваща добрина.

 

Довиждане Белгия!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ina Spasova Todos los derechos reservados

Това стихотворение го написах, когато бяхме на почивка в Белгия целия ансамбъл. Беше нещо, като прощален подарък за семейството, в което бяхме настанени.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...