7 sept 2018, 17:22

Пътуване до Белгия!

  Poesía
740 0 0

Това пътуване беше приключение,

И бе изпълнено със много забавление.

За жалост вече идва и мига,

Когато с вас семейство трябва да се разделя.

 

Винаги ще помним този миг,

И вас със светъл лик.

Тези дни, като вкъщи бяхме си,

И майката и братята незаменими,

И от всичките ни близки най - любими.

 

Макар за кратко запознахме се сега,

Но началото започва на мига.

Тепърва приятели добри ще станем,

И някой ден дано пак да се окажем

Във този хубав град,

и с вас милички да бъдем пак.

 

За разходките и за смеха,

От сърце благодаря!

Децата мили и добри,

Постоянно са усмихнати.

И знам, че приятели ще бъдат верни,

Защото в техните души,

Искрата майчина пламти.

 

А майка им е най - добра,

Работлива, мила и добра душа.

Съкровище безценно би била,

За всеки по света.

 

Заради нея децата са добри,

Мили и усмихнати.

Детето в нея не спира да живее,

И на всичко, с нас се смее.

С незабравими спомени ще тръгнем нии сега,

И няма да забравим ваща добрина.

 

Довиждане Белгия!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ina Spasova Todos los derechos reservados

Това стихотворение го написах, когато бяхме на почивка в Белгия целия ансамбъл. Беше нещо, като прощален подарък за семейството, в което бяхме настанени.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...