10 sept 2024, 9:51

Пътуване към бъдещето

  Poesía » Otra
641 1 2

Все още имам бъдеще красиво

и влакът ми не спира да лети.

Но в този свят с илюзии лъжливи

не стига да сме само аз и ти.

 

Безумията сякаш вкаменяват

нормалния разсъдък на човек.

А любовта е пламък, просто пламък

във този пренаситен с лошо век.

 

Дано да изгори човекоадови,

които са се развилнели пак.

Любов е нужна, топла като хляба,

за нея хората подават знак.

 

И ми тежи, тежи ми на душата

агонията страшна по света,

защото аз съм волна и крилата,

и нека да пребъде любовта!

 

Аделина Колева

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аделина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...