10 sept 2024, 9:51

Пътуване към бъдещето

  Poesía » Otra
635 1 2

Все още имам бъдеще красиво

и влакът ми не спира да лети.

Но в този свят с илюзии лъжливи

не стига да сме само аз и ти.

 

Безумията сякаш вкаменяват

нормалния разсъдък на човек.

А любовта е пламък, просто пламък

във този пренаситен с лошо век.

 

Дано да изгори човекоадови,

които са се развилнели пак.

Любов е нужна, топла като хляба,

за нея хората подават знак.

 

И ми тежи, тежи ми на душата

агонията страшна по света,

защото аз съм волна и крилата,

и нека да пребъде любовта!

 

Аделина Колева

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аделина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...